брояч

Всичко за мен

Моята снимка
Всичко се пише на един дъх. Чат-пат променям нещо в хода на писането, но не правя редакции след това. Прима виста.

Последователи

вторник, 10 август 2010 г.

НИЯ (част 2)

Сиан щеше да продължи да удря главата на съветника, докато я направи на каша, но изведнъж усети как една ръка, не по-малко силна от неговата, стисна врата му в лакътя си. Всичко беше станало бързо и безшумно. "Значи все пак проявяваме характер", помисли си той доволно и с едно движение преметна мъжа на пода до себе си. Беше номер 8. 


Сиан понечи да отскочи назад, но 8 се хвърли върху гърдите му прекалено бързо, оставяйки го без дъх. Сиан се опита да се претърколи, но 8 здравата го беше затисал. Последваха няколко бързи колена в главата му, които Сиан се опита да спре с ръцете си. Този тип започваше да му харесва, но все пак не биваше да се прекалява. Сиан ловко скочи на крака и изшути 8 в корема. Тялото му леко се повдигна и се строполи на пода. Сиан очакваше ново нападение. Странно, че никой от другите не се бе помръднал. 


8 се надигна внимателно, очевидно дишайки трудно, и изтупа дрехите си. Когато заговори, гласът му изобщо не трепна.
- Господарю - каза той и се поклони ниско, - след като вече имам вниманието ви, ви съветвам да разпитате 2, докато още може да говори. 


Сиан погледна 8. Наистина започваше да го харесва. 


Сиан отиде до 2, който лежеше на пода и почти се беше удавил в кръвта от собствената си челюст, понеже нямаше сили или смелост да се обърне и да я изплюе. Той го сграбчи и го повдигна към себе си, като с едната си длан обхвана главата му, за да не се задави. 2 не знаеше дали това е заплаха, че Сиан може да я смачка в ръката си, или по-точно му се искае да не знае.


- Феу... е... ъв...
- Ще трябва да опиташ пак. 
- Феу... е... ъъв...


2 видя в очите на Сиан как това сигурно щяха да са последните му думи и свръх силите си направи още един опит. Усещаше как челюстта му се разцепва все по-дълбоко заради напрежението в мускулите и езика. 
- Феу... е... мъ...тъв... - най-сетне изхриптя той. Сиан го блъсна на земята и от удара челюстта на 2 се разцепи окончателно... на две. Сиан се разсмя за кратко при тази мисъл, после стана мрачен. 


- Той казва, че Фемо е мъртъв - измърмори Сиан. - Как е възможно? 


Сиан срещна очите на 8, който явно имаше какво да каже, но чакаше търпеливо. Сиан с поглед му разреши да говори.


- Господарю, Фемо е мъртъв от около час. Бях се запътил към покоите ви, за да ви го съобщя, когато... 
Сиан вдигна ръка и 8 млъкна моментално. Бързо се учиш, копеле. Хм. Значи той е тръгнал насам преди да ги извикам заради избягалата затворничка. Или 8 лъже, или Ния е избягала по-рано, отколкото си мислеше. Тогава е избягала веднага след като Фемо е умрял, но как е можела да знае кога е умрял? 


Освен това, мислеше Сиан, ако е избягала веднага, не само е знаела кога е умрял, но и как да избяга. Само че от килията просто няма как да се избяга, освен...


Тази мисъл беше толкова невероятна, че накара Сиан да вдигне глава - тъкмо навреме, за да осуети едно нападение от 5. Все още донякъде отнесен в мислите си, той удари 5 разсеяно, без да олекоти удара си. 5 падна мъртъв на земята до 2, който, с учудване забеляза Сиан, още беше жив и той се наведе над него. 
- Бих могъл да те оставя жив, 2 - каза той и нежно пое главата му в ръцете си, след което все така нежно започна да притска гърлото му. - Намерете Ния.


8 погледна въпросително Сиан, който душеше 2 умишлено бавно. В очите му се четяха два въпроса. 


- Осем - каза бавно Сиан - искам да я намерите, защото носи нещо мое в себе си и ми трябва жива. А колкото до този... мразя, когато не ме наричат "господарю". 
* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар