брояч

Всичко за мен

Моята снимка
Всичко се пише на един дъх. Чат-пат променям нещо в хода на писането, но не правя редакции след това. Прима виста.
Възникна грешка в тази притурка

Последователи

понеделник, 9 август 2010 г.

НИЯ (част 1)

Ния пресече светкавично коридора и се сви в сянката на нещо, което преди може би е било половинметрова саксия. Нямаше как да се каже със сигурност, защото съдът беше счупен на зиг-заг и половината му стена липсваше. За щастие от него беше останало достатъчно, за предложи някакво прикритие... колкото паяжина може да ви предпази от слънцето в пустинята. Но за Ния в момента по-важно беше да вярва, че има прикрите.

Отне й няколко секунди да събере кураж и да подаде едното си око иззад огромната саксия. Беше празно и тя се изстреля към следващата саксия, преди мисълта за "какво може да се случи" да я парализира. Още две прибягвания и стигна края на коридора. Там имаше Т-образно разклонения и тя потъна в сянката на десния ъгъл. Тук нямаше факли.

* * *
- Веднага изпратете Фемо при мен! - изрева Сиан. Никой не помръдна. Добре. Това го устройваше идеално и той продължи с театъра. Стана бавно от трона си и се приближи до първия мъж отляво. Той стоеше на мястото си прав и наведе глава, когато Сиан го погледна. Останалите продължаваха да стоят с невъзмутимо вдигнати глави.

- Ти - изсъска Сиан и продължи да пристъпва до него, докато разстоянието между зъбите им стана по-малко от няколко пръста. За миг той си помисли, че всичко ще отиде по дяволите и заради един смел кретен ще трябва да избие всички. Реши да му даде още две секунди, понеже ... е, понеже имаше няколко бурни нощи и в момента страшно го мързеше.


Мъжът, който беше един от 12-те съветници, най-накрая отстъпи. Сиан му нареди да доведе Фемо и съветникът с огромно усилие на волята напусна залата без да бърза. По-късно щеше да сънува кошмари, ако разбира се доживееше до "по-късно". А не искаше да умира на трийсет.



Сиан се усмихна доволно и този път това не беше театър. Той знаеше много добре какво е станало и нямаше нужда Фемо да му го казва, но беше време да му засвидетелстват малко уважение... което се печелеше само по един начин. Но Сиан не искаше да се цапа със Съветник, защото тези идиоти бяха като овце и ако посегнеше на един, щеше да бъде принуден да посегне и на останалите. Те всички бяха на неговата възраст, на 30, не по-малко яки от самия него, а и той все още имаше нужда от тях, понеже ...


Вратата се хлопна и Сиан вдигна поглед към нея. 12-ят съветник се беше върнал. Сам.


- Господарю... - започна той, но в следващия миг челюстта му се разцепи на две. Почти в същия миг някой удари главата му в твърдите камъни на пода и той се прокле, че беше подценил новия си господар. Всички го бяха подценили.
* * *
Ния си позволи да остане в сянката на коридора още малко. Последният бой я остави почти без сили и на моменти си мислеше, че беше на свобода, само за да умре от кръвоизлив. Кожата отдясно на корема й сякаш беше издрана с вилица и имаше усещането, че вътрешностите й висят навън. За щастие това беше само кожа.


Ния погледна новия коридор пред себе си. В него също имаше огромни саксии, но те нямаше да й трябват за прикритие, защото коридорът беше дори по-тъмен от килията й. При мисълта за нея усети как й причерня и тя си наложи да мисли само за коридора пред себе си. Сега обаче в главата й заседна мисълта за наказанията, които получаваше досега, и то за незначителни провинения като бой с другата наложница в килията. Фемо не се интересуваше от това кой кого се опитал да ухапе или кой кого искал да убие. Не го интересуваше и фактът, че другата се беше побъркала след втората нощ при Сиан и сега виждаше Сиан във всяко живо същество. За Фемо и двете бяха еднакво виновни, че смущаваха съня му с крясъци. Всъщност Ния не викаше, но както ви казах, Фемо не обичаше да мисли.

Той просто взимаше камшика, колана, ножа или каквото хванеше, и не гледаше къде удря. Треперенето на разкъсаната женска плът го възбуждаше и той с удоволствие изпълняваше задълженията си на пазач. Обикновено предпочиташе близкия контакт, хващаше една от тях за гърлото и правеше няколко плитки, но достатъчно болезнени резки, за да накарат жертвата да трепери. Китките му бяха яки и дебели, също като онази му работа. Само че имаше един проблем - въпреки внушителния му размер долу, му беше необходим около половин час, за да стане твърд. Затова ужасът за Ния или другата продължаваше поне толкова. След това Фемо отиваше да довърши работата навън.


Ния ненавиждаше Фемо повече от всичо на света. Всеки път си казваше, че утре няма да се събуди или по-лошо, че Фемо ще си "поиграе" с нея. Ния не знаеше, че Фемо не би посмял да си поиграе нито с нея, нито с която и да е от жените на Сиан. Той си затваряше очите за много неща, но жените бяха само негови.


Без да знае, Ния беше изпаднала във вцепенение. Не знаеше колко време бе прекарала така, замръзнала на едно място, но кракът и стъпваше в малка локвичка кръв. Значи, повече от колкото е трябало. Ния бавно тръгна напред, като в началото имаше чувството, че може да припадне на всяка крачка. Тя не знаеше накъде отива. Просто беше решила, че няма да прекара тук нито една нощ повече. Предпочиташе да я пребият до смърт, когато я намерят.

Тя продължи по коридора, без да се крие в саксиите. Сигурно бяха останали от времето, когато това място е било населено с хора и слънцето е стигало до него. Сега то беше лабиринт от мрачни, безкрайни подземия. Дори и някой да успееше да избяга от килията си, беше вероятно да се загуби и да умре от глад, или дежурните стражи да го открият.


Единствената й слаба надежда беше да намери тайния изход, за който другата наложница й каза след първата нощ при Сиан. "Може би е усещала, че след още една такава нощ ще се побърка", мислеше си Ния. Какво нещо е женската интуиция.
* * *

Няма коментари:

Публикуване на коментар