брояч

Всичко за мен

Моята снимка
Всичко се пише на един дъх. Чат-пат променям нещо в хода на писането, но не правя редакции след това. Прима виста.
Възникна грешка в тази притурка

Последователи

четвъртък, 5 август 2010 г.

ТИНО (ЧАСТ 3)

***
Тино чу писъка ясно. Бледите му устни оформиха

нещо като усмивка. Той се вдигна във въздуха и

след секунди се озова на поляната. Беше се

разбудил и от предишната му скованост не беше

останало нищо.

Беше закъснял малко-  на поляната имаше само една

плюшена играчка. Но те бяха близо, това беше

елементарно. Тино много добре усещаше присъствието

на плячката ... и на хищника. На конкуренцията.

Обхвана го раздразнение.

Тази гора беше негова територия. Беше убил

предишния собственк честно и почтено, а и никога

не би си позволил да ловува на чужда територия.

Това си е кражба, копеле, и няма да си имаш работа

с полицията, а с мен.

Тино вдигна поглед нагоре и видя нескопосаните

опити на младока да се измъкне. Шибано копеле. С

всяка година стават все по-нагли, но какво да се

прави. На някои просто им липсват първите 100

години.

"ТРЯБВА ДА ЯМТРЯБВАДАЯМ!"

Тино се хвърли нагоре и хвана младия за раменете,

смъквайки го на земята. Младият стискаше плячката

си здраво и дори й беше запушил устата - май беше

момиче. За какво й беше запушил устата? Дори и да

се развикаше, нямаше кой да й помогне.

"Пусни я" - изсъска Тино. Младият не реагира.

"Глух ли си? Казах да я пуснеш."

Младият явно беше решил да се прави на интересен.

Чудесно.

Тино хвана главата му и я удари няколко пъти в

земята, след това я запозна с коляното си. Почти

моментално усети как хватката под него омеква и

без да губи време, хвана малкото и го издърпа за

ръката. Тя (беше момиче) беше парализирана и

сигурно затова не извика. Дали беше от страх или

може би беше вече ухапана?

Тино блъсна малката, за да освободи ръцете си, и

тя тупна по дупе. Тогава хвана съперника си за

ушите и повдигна главата му, като се опитваше да

види зениците му. Аха. Този беше на около 120-130

години, а си беше позволил да стъпи в територията

на 300-годишния Тино. Какъв идиот.

"Пусни ме, дядка" - изръмжа младия. "Дядка"? Тино

не повярва на ушите си. Тоя дрисльо се осмеляваше

да говори. И да обижда. Окей.

Тино рязко се изправи и увисна във въздуха.

Младият го погледна учудено - явно беше не само

нагъл, но и страшно тъп. 

"Ставай" - каза Тино.
"Спокойно, тръгвам си" - отговори младия се спусна

нагоре във въздуха със светкавична скорост. Поне

така си мислеше.

Тино преброи наум до три, за да бъде по-забавно, и

 се изстреля нагоре. По-младият с ужас усети

тежкото като камък тяло на Тино и стоманените му

ръце около врата си. Двамата полетяха стремглаво

надолу. С едно движение Тино се извъртя така, че

тялото на младия да поеме удара и усети как

гръбнакът му се счупи на две. Обърна го с лице към

себе си, като държеше главата му назад с една

ръка, а с другата изтръгна гръкляна и гласовите му

струни. Сега устата се отваряше и затваряше

безшумно като на уловен шаран. След това бавно

разряза корема му с нокът и извади вътрешностите

му, преди да бръкне в гръдния кош и да извади

сърцето му. След това го изяде - горичво, но какво

да се прави.

"ТРЯБВАДАЯМДАЯМДАЯМТРЯБВАДАЯМ"

Мамка му. Никога не се оставяше да забрави.

Той ритна настрани обезобразеното тяло. Макар по

него да нямаше кръв, понеже ВЪВ него нямаше кръв,

стърчащите напосоки крайници и застиналия ужас в

очите можеха да накарат всеки нормален човек да си

изповръща червата. Образно казано.

Тино се опъна и изпука старите си кокали. На

външен вид изглеждаше на около 40, но понякога

изпитваше неудобства от умореното си 300-годишно

тяло. Ако не беше шибания глад, той не би се

показал навън. Просто то беше по-силно от него.

Тино въздъхна тихо (още един навик) и се приближи

до момичето. Отдавна не беше виждал дете и му се

искаше да я разгледа, макар и не с очите си -

искаше да я усети. Може би дори щяха да си

поговорят? Глупости. С неговия шибан късмет,

сигурно сърцето й щеше да се пръсне преди още да я

е докоснал и просто нямаше да става за нищо.

Смъртта не може да се храни със смърт. Смъртта

може да се храни със живот. Нали така, малката?

Няма да можеш да обелиш и дума от страх, а? И

после ще ме оставиш не само без компания, но и

гладен. Не е добра сделка, ако питаш мен.

Тино бавно протегна ръка към детето. Поли изпищя

за последен път в живота си.
***

Няма коментари:

Публикуване на коментар