брояч

Всичко за мен

Моята снимка
Всичко се пише на един дъх. Чат-пат променям нещо в хода на писането, но не правя редакции след това. Прима виста.
Възникна грешка в тази притурка

Последователи

петък, 6 август 2010 г.

ТИНО (ЧАСТ 4)

Алекс чу втория писък и замръзна на място. Писъкът

означаваше три неща.

Първо, че Поли е добре - или поне достатъчно

добре, за да пищи. Второ, че Поли е наблизо. И

трето, че каквото и да я караше да пищи, също беше

наблизо.

В един невероятно дълъг миг Алекс се подвоуми.

Имаше лошо предчуствие от момента, в който видя

празния фургон - знаеше, че с Поли ще се случи

нещо много страшно. Беше хукнал към гората,

подвластен на нещо като майчински инстинкт, което

действаше също толкова силно и сляпо. Сега обаче в

него се обаждаше инстинкта за живот - не просто се

обаждаше, а направо крещеше в главата му МАХАЙ СЕ

ОТТУК АЛЕКС БЯГАЙ БЯГАЙ НАДАЛЕЧЕ МАХАЙ СЕ ВЕДНАГА

!Този глас звучеше отчаяно и настойчиво, сякаш

знаеше, че това е последния шанс на Алекс да

остане жив.

Но Алекс не го послуша.
***
Поли стоеше със свити колене до едно голямо дърво,

гушнала Ежо пред гърдите си. Очите й бяха

разширени и мокри, но тя не виждаше нищо.  Клатеше

се бързо-бързо напред назад и успяваше да диша

само благодарение на някакъв древен и за щастие

много силен  силен рефлекс.

Тино се беше навел към нея и я изучаваше почти

любопитно. Беше се напишкала и от устичката й се

стичаше слюнка, понеже долната й устна висеше

постоянно отворена. Той не можеше да види добре

играчката й, за да прецени дали е подходяща за

сувенир. Опита се да си представи си как ще

изглежда една плюшена играчка до наредените в

редици черепи на жертвите му. Хм, може би малко

зловещо дори за неговия вкус... но едно  малко

детско черепче би било също толкова зловещо.

Той знаеше, че в момента Поли не е нищо повече от

купчина безмозъчно месо. Мозъкът й се беше

изключил в безсмислен опит за самосъхранение и

всичките й действия бяха автоматични - като пиле,

което се мята, след като си му откъснал главата.

Когато протегна ръка към нея, тя беше изпищяла,

без дори да го знае. В сладката й главица не бе

останала и капка разум. Дори ако реши да я остави

жива, сигурно ще остане побъркана до края на

живота си. И ще продължи да се напикава.


***
Следвайки някаква невидима нишка, Алекс вървеше

бързо към най-голямата поляна в гората. Гърдите го

боляха, защото сърцето му се блъскаше в тях като

уплашено врабче в добре измит прозорец. Вътрешният

глас продължаваше да крещи МАХАЙ СЕ ОТТУК АЛЕКС

ГОСПОДИ ОБЪРНИ СЕ Й БЯГАЙ и всяка следваща стъпка

му беше по-трудна АКО СТЪПИШ НА ПОЛЯНАТА НИКОГА

НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕШ АЛЕКС ОБЪРНИ СЕ И БЯГАЙ и

краката му тежаха като олово. От поляната го

деляха само няколко крачки АЛЕКС НЕДЕЙ НЕДЕЙ НЕДЕЙ

 ЗА БОГА ВЪРНИ СЕ и всяка беше истинска битка

между страха и смелостта.

Най-сетне Алекс излезе на поляната КРАЙ АЛЕКС ТОВА

Е ЩЕ УМРЕШ ТУК и знаеше, че вече ЩЕ УМРЕШ ТУК

АЛЕКС ЩЕ УМРЕШ няма връщане назад. Той нямаше как

да знае, че Тино беше усетил присъствието му малко

след като уби другия хищник и че не беше долетял

за него просто защото не беше сметнал за нужно.

Алекс пристъпи напред и огледа поляната, осветена

само от луната. Сърцето му биеше далеч отвъд

предела на възможностите си и можеше всеки момент

да се пръсне. ПОЛИ ПОЛИ КЪДЕ Е ПОЛИ Алекс трескаво

оглеждаше поляната за сестра си, но беше прекалено

тъмно. Най-сетне погледът му видя малкото

момиченце, свито до едно дърво. За момент изпита

такова облекчение, че едва повярва на очите си.

ТОгава осъзна, че през цялото време дълбоко в себе

си беше вярвал, че няма да я намери жива.

На Алекс му се стори, че нещо се размърда, и

неволно отмести погледа си от Поли върху него.

ГОСПОДИ БОЖЕ КАКВО Е ТОВА мина през ума му.

Приличаше на НЕЩО КОЕТО ТРЯБВА ДА Е МЪРТВО на

труп, който по погрешка са изровили. Кожата му

беше бледа, без капка кръв, а устата му беше пълна

с дълги извити зъби ТОЙ ЩЕ ТЕ УХАПЕ АЛЕКС ЩЕ ТЕ

РАЗПОРИ И ЩЕ ИЗЯДЕ СЪРЦЕТО ТИ ДОКАТО СИ ОЩЕ В

СЪЗНАНИЕ и вместо очи ГОСПОДИ ТОЙ НЯМА ОЧИ НО МЕ

ГЛЕДА имаше две изгнили кухи дупки на лицето си.

Алекс усещаше ясно неприятната миризма НА СМЪРТ 

на нещо непознато НА СМЪРТ която се носеше от...

от... ОТ ВАМПИРА от това ЧУДОВИЩЕ странно същество

 ТОВА Е ИСТИНСКИ ВАМПИР АЛЕКС И ТОЙ ГЛЕДА ПРАВО В

ТЕБ МОМЧЕ И ТИ ЩЕ УМРЕШ АЛЕКС ЖИВОТЪТ ТИ СВЪРШВА

ТАЗИ ВЕЧЕР

Тино беше завъртял главата си и погледна разсеяно

към момчето. То беше вцепенено, макар и не в

състоянието на сестра му. За него беше ясно, че

децата са брат и сестра, той го усещаше така

лесно, както усещаше страха.

И глада.

***

Няма коментари:

Публикуване на коментар